33. И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.
34. И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.
35. И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:
36. Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти <искаш>.
37. И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?
38. Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.