22. И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?
23. А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
24. И <пак> рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
25. А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
26. А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.
27. Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28. Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
29. и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30. Но Той мина посред тях и си отиде.
31. И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;
32. и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33. И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34. Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
35. Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
36. И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37. И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38. И като стана <та излезе> от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.