7. като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
8. И спомниха си думите Му.
9. И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
10. А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата <майка> и другите жени с тях, <които> казаха тия неща на апостолите.
11. А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
12. А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните <сложени> отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
13. И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.
14. И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.
15. И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16. но очите им се удържаха да Го не познаят.
17. И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
18. И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
19. И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;