32. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33. И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34. които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35. Те пък разправиха <станалото> по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36. И когато говореха за това, сам <Исус> застана посред тях и каза им: Мир вам!
37. А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38. И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39. Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
40. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.
41. Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
42. И дадоха Му част от печена риба и меден сок.
43. И взе та яде пред тях.
44. И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.