24. И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
25. И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26. Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
27. И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания.
28. И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29. Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
31. И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33. И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34. които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35. Те пък разправиха <станалото> по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36. И когато говореха за това, сам <Исус> застана посред тях и каза им: Мир вам!
37. А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38. И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39. Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
40. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.