34. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за <тях>.
35. И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
36. Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37. Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.
38. А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
39. И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
40. А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
41. И ние справедливо <сме осъдени>, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42. И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43. А Исус му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
44. А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
45. като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
46. И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
47. И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.
48. А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
49. А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
50. И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
51. който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -