27. И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
28. А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
29. защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
30. Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
31. Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?
32. И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.
33. И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно <Му>, а другия отляво.
34. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за <тях>.
35. И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
36. Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37. Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.
38. А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
39. И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
40. А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
41. И ние справедливо <сме осъдени>, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42. И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43. А Исус му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
44. А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
45. като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.