2. И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.
3. А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти <право> казваш.
4. И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
5. А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея <и е следвал> даже до тук.
6. А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
7. И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.
8. А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
9. И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.
10. А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11. Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
12. В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди <това> враждуваха един против друг.
13. Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
14. Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
15. Нито пък Ирод< намерил>; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно< наказание>.
16. И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
17. А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник.
18. Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
19. (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).