10. А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11. Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
12. В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди <това> враждуваха един против друг.
13. Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
14. Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
15. Нито пък Ирод< намерил>; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно< наказание>.
16. И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
17. А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник.
18. Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
19. (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
20. И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
21. А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!
22. А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за <което да> заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
23. Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
24. И Пилат реши да изпълни искането им:
25. пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.
26. И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
27. И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.