41. И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:
42. Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
43. И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
44. И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
45. И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
46. Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
47. Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
48. А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
49. И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
50. И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
51. А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
52. А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
53. Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
54. И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
55. И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
56. И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
57. А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
58. След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
59. И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.
60. А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.