41. И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:
42. Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
43. И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
44. И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
45. И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
46. Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
47. Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.