19. И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.
20. Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
21. Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22. Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
23. И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
24. Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
25. А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
26. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.
27. Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
28. А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
29. Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
30. да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
31. И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;
32. но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
33. <Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
34. А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
35. И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
36. И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
37. защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение.
38. И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.