Лука 2:30-36 Ревизиран (BG1940)

30. Защото видяха очите ми спасението,

31. Което си приготвил пред всички люде;

32. Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

33. А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

34. И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

35. да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

36. Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

Лука 2