15. И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
16. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
17. А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!
18. Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
19. не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20. И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21. Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.