39. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
40. А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41. Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
42. но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.