14. Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
15. И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.
16. Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
17. И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
18. А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.
19. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и <власт> над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
20. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21. В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
22. Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и <никой не знае> Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
23. И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
24. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.
25. И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
26. А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
27. А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
28. <Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
29. Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30. В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31. А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32. Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33. Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,