42. и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43. И от какво ми е тая <чест>, да дойде при мене майката на моя Господ?
44. Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
45. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.
46. И Мария каза: - Величае душата ми Господа,
47. И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.
48. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.
49. Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.
50. И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.
51. Извърши силни <дела> със Своята мишца; Разпръсна <ония, които> са горделиви в мислите на сърцето си.
52. Свали владетели от престолите <им>. И въздигна смирени.
53. Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.
54. Помогна на слугата Си Израиля. За да помни <да покаже> Милост.
55. (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.
56. А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.
57. А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.
58. И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.
59. И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.
60. Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.
61. И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62. И <запитаха> баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.