31. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
32. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
33. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.
34. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
35. И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди <от тебе>, ще се нарече Божий Син.
36. И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.
37. Защото за Бога няма невъзможно нещо.
38. И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
39. През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,
40. и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.
41. И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,
42. и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43. И от какво ми е тая <чест>, да дойде при мене майката на моя Господ?
44. Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.