20. Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна< праха> по водата и накара Израилевите чада да я изпият.
21. После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?
22. И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.
23. Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.
24. И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.
25. А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),
26. застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа <нека дойде> при мене. И събраха се при него всичките Левийци.
27. И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.
28. И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.
29. Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, <като се дигнете> всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.
30. А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.
31. Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.
32. Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.
33. Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.