7. Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
8. Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
9. Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
10. Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
11. И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
12. Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
13. Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне.
14. Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
15. Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
16. Който открадне човек и го продаде, или ако <откраднатият> се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
17. Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
18. Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
19. и ако <последният> се привдигне и излиза <макар> с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
20. Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
21. Обаче, ако <удареният> поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.
22. Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, <който я е ударил> непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
23. Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,