14. Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
15. Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
16. Който открадне човек и го продаде, или ако <откраднатият> се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
17. Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
18. Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
19. и ако <последният> се привдигне и излиза <макар> с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
20. Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
21. Обаче, ако <удареният> поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.
22. Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, <който я е ударил> непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
23. Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24. око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
25. изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
26. Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
27. И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
28. Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
29. Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
30. Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.