Изход 2:5-18 Ревизиран (BG1940)

5. И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.

6. Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.

7. Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?

8. И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.

9. И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.

10. А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.

11. А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;

12. и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.

13. Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?

14. А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.

15. А като чу това Фараон, търсеше <случай> да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.

16. А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.

17. Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.

18. И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро?

Изход 2