1. Кой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говоря с правда, Мощен да спасявам.
2. Защо е червено облеклото Ти, И дрехите Ти подобни на <ония на човек>, който тъпче в лин?
3. Аз сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло.
4. Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.
5. Аз разгледах, но нямаше кой да помага, И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.
6. Аз стъпках племената в гнева Си, Опих ги с яростта Си, И излях кръвта им в земята.
7. Ще спомена милосърдията Господни, <Причините> за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростите Си, И според премногото Си милости.
8. Защото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител.