13. Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
14. Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
15. Докато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
16. Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
17. Правдата ще издействува мир; И сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
18. И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
19. Но ще пада градушка върху падащия лес {Т.е., Асирийците.}; И градът съвсем ще се сниши.
20. Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат <навред> нозете на вола и на осела!