14. Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.
15. Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.
16. Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна <молитва, когато> наказанието Ти бе върху тях.
17. Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.
18. Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха <пред нас> жителите на света.