Исая 21:1-11 Ревизиран (BG1940)

1. Наложеното за пустинята на морето {Т.е., голямата река, Ефрат.} <пророчество:> Както южните вихрушки, които стремително летят, <Така> иде <разрушение> от пустинята, от страшната земя.

2. Тежко видение ми се откри: Коварният коварствува, и грабителят граби. Възлез, Еламе; обсади, Мидийо; Спрях всичките й въздишания.

3. Затова хълбоците ми са пълни с болеж; Болки ме обзеха както болките на жена, когато ражда; Сгърбен съм та не мога да чуя, Смутен съм та не мога да видя.

4. Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; Дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене.

5. Приготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! излъсквайте щитове!

6. Защото Господ ми рече така: Иди постави страж, Та нека възвестява каквото види.

7. И видя полк конници по двама, Полк осли, и полк камили; Тогава вникна добре с голямо внимание.

8. После, извика <като> лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражарницата през деня, И оставам в стражата си целите нощи. -

9. Но, ето! иде тук полк мъже, конници по двама! И той проговаряйки рече: Падна, падна Вавилон, И всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!

10. Врахо мой, и ти произведение {Еврейски: Сине.} на гумното ми, Явих ви онова, което чух от Господа на Силите, Израилевия Бог.

11. Наложеното за Едом {Еврейски: Дума, т.е. мълчание.} <пророчество>: Към мене вика един от Сиир: Стражо, колко <е часът> на нощта? Стражо, колко <е часът> на нощта?

Исая 21