8. Защото нивите на Есевон <и> лозето на Севма са посърнали; Господарите на народите счупиха отбраните му садения, Които стигаха до Язир <и> се извиваха по пустинята; Клоновете му бяха разпрострени, минаваха през морето.
9. Затова, заедно с плача на Язир <и аз> ще оплача лозето на Севма; Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало, Защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти.
10. Отне се веселието и радостта от плодоносното поле, И в лозята <ти> не ще има <вече> пеене, нито радостни гласове; Не ще има кой да тъпче в линовете <и да изстиска> виното; Аз направих да престане възклицанието за гроздобера.
11. Затова червата ми звучат като арфа за Моава, И вътрешностите ми за Кир-арес.
12. И когато Моав, уморен от високите си места, Се яви и влезе в капището си да се помоли, Той няма да сполучи.
13. Това е словото, което Господ, в миналото време изговори за Моава,
14. А сега Господ говори, казвайки: - Вътре в три години, каквито са годините на наемник, Славата на Моава ще изпадне в презрение С цялото му голямо множество; И останалите ще бъдат много малко и незначителни.