10. Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам?
11. Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват.
12. Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;
13. А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните <богове> към най-крайните страни на север,
14. Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.
15. Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова.
16. Ония, които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, <и ще рекат>: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата,
17. Който запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше в домовете им затворниците си?
18. Всичките царе на народите - те всички- Спят в слава, всеки в дома си;
19. А ти си отхвърлен от гроба си като презряно {Еврейски: Отвратително.} клонче, <Като> дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, - Като потъпкан под нозе труп.
20. Ти не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува.
21. Пригответе клане за чадата му, Поради беззаконието на бащите им, За да не станат и завладеят земята, И напълнят лицето на света с градове.
22. Защото ще стана против тях, казва Господ на Силите, И ще излича из Вавилон име и всичко останало, - И син и внук, казва Господ.
23. И ще го обърна в притежание на ежове, и във водни локви; И ще го помета с метлата на погибелта, казва Господ на Силите.
24. Господ на Силите се закле, казвайки: Непременно, както намислих, така ще стане, И както реших, така ще стои, -