1. Защото Господ ще се смили за Якова, И пак ще избере Израиля. И ще ги настани в земята им; И чужденците ще се присъединят към тях, И ще се прилепят към Якововия дом.
2. Племената ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им; И Израилевият дом ще ги наследи в земята Господна За слуги и слугини; Те ще пленят пленителите си, И ще владеят над притеснителите си.
3. И в деня, когато Господ те успокои от скръбта ти, От неволята ти и от жестоката работа, В която ти бе поробен,
4. Ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът! престана скубачът <на злато!>
5. Господ строши тоягата на нечестивите, Скиптъра на владетелите,
6. Който яростно поразяваше племената С непрестанно биене, Който властвуваше с гняв над народите, С преследване, което никой не въздържаше.
7. Цялата земя се успокои и утихна; Възклицават с песни;
8. Дори елхите <и> ливанските кедри се радват за тебе, <казвайки:> Откакто лежиш ти дървар не е излизал против нас.
9. Преизподнята от долу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите {Еврейски: Сенките.}, всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите.
10. Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам?
11. Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват.
12. Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;
13. А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните <богове> към най-крайните страни на север,