7. Те тичат като юнаци; Като военни мъже качват се на стената, И маршируват всеки в пътя си Без да развалят редовете си.
8. Не се тласкат един друг; Маршируват всеки в своя път; И <даже> като падат около оръжията Не спират вървежа си.
9. Спускат се върху града, Тичат по стената, Качват се по къщите, Влизат през прозорците като крадец.
10. Земята се тресе пред тях, Небето трепери, Слънцето и луната потъмняват, И звездите оттеглят светенето си.
11. И Господ издава гласа Си пред <тая> Си войска; Защото станът Му е много голям; Защото е силен Оня, Който изпълнява словото Си; Защото денят Господен е велик и твърде страшен; И кой може да го изтърпи?
12. Но, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене С цялото си сърце, С пост, с плач, и с ридание;
13. И раздерете сърцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа вашия Бог; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото.
14. Кой знае дали Той не ще се повърне и разкае, Та остави благословение след Себе Си, <Колкото> за хлебен принос и възлияние на Господа вашия Бог?
15. Затръбете в Сион, Осветете пост, свикайте тържествено събрание;
16. Съберете людете, осветете събранието, Свикайте старейшините, Съберете младенците и сучещите; Нека излезе младоженецът из спалнята си, И невестата из стаята си;
17. Нека плачат свещениците, Служителите Господни, Между предхрамието и олтара, И нека рекат: Пощади, Господи, людете Си, И не предавай наследството Си на позор, Та да ги владеят народите. Защо да рекат между племената: Где е техният Бог?
18. Тогава Господ поревнува за земята Си, И смили се за людете Си.