6. Пред тях племената се измъчват, Всичките лица побледняват.
7. Те тичат като юнаци; Като военни мъже качват се на стената, И маршируват всеки в пътя си Без да развалят редовете си.
8. Не се тласкат един друг; Маршируват всеки в своя път; И <даже> като падат около оръжията Не спират вървежа си.
9. Спускат се върху града, Тичат по стената, Качват се по къщите, Влизат през прозорците като крадец.
10. Земята се тресе пред тях, Небето трепери, Слънцето и луната потъмняват, И звездите оттеглят светенето си.
11. И Господ издава гласа Си пред <тая> Си войска; Защото станът Му е много голям; Защото е силен Оня, Който изпълнява словото Си; Защото денят Господен е велик и твърде страшен; И кой може да го изтърпи?