1. Затръбете в Сион, И дайте тревога в светия Ми хълм; Нека се разтреперят всичките жители на страната; Защото иде денят Господен, защото е близо,
2. Ден тъмен и мъглив, Ден облачен и мрачен, <Бързащ> като зората, която се разпростира върху планините; <Идат> люде много и силни, Подобни, на които не е имало от века, Нито подир тях ще има до годините на много поколения.
3. Огън пояжда пред тях, И пламък опаля подир тях; Земята пред тях е като Едемската градина, А зад тях гола пустиня; Да! нищо не е избегнало от тях.
4. Видът им е като вида на коне; И тичат като конници.
5. Като тропот от колесници <се чува >Като скачат по върховете на бърдата, Като пращение на огнен пламък, който пояжда тръстика, Като <шум> <на> силни люде опълчени на бой.
6. Пред тях племената се измъчват, Всичките лица побледняват.
7. Те тичат като юнаци; Като военни мъже качват се на стената, И маршируват всеки в пътя си Без да развалят редовете си.
8. Не се тласкат един друг; Маршируват всеки в своя път; И <даже> като падат около оръжията Не спират вървежа си.