10. Аз много се радвам в Господа, че сега най-после направихте да процъфти изново вашата грижа за мене; за което наистина сте се грижили, ала не сте имали благовремие.
11. Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.
12. Зная и в оскъдност <да живея>, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички <обстоятелства> съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.
13. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.
14. Но сторихте добре, като взехте участие в скръбта ми.
15. А и вие, филипяни, знаете, че когато излязох от Македония и почнах <делото на> благовестието, ни една църква, освен едни вие, не влезе във връзка с мене за даване и вземане;
16. защото и в Солун един-два пъти ми пращахте за нуждата ми.
17. Не че искам подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка.