13. Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, <като съм> в окови за благовестието;
14. но без <да зная> твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна.
15. Защото може би за това той да се е отлъчил <от тебе> за малко време, за да го имаш за винаги,
16. не вече като слуга, но повече от слуга, като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа!
17. И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене.