3. И човекът, който държеше мярката в ръката си, като излезе към изток премери хиляда лакти, и ме преведе през водата; водата бе до глезени.
4. Пак премери хиляда, и ме преведе през водата; водата бе до колене. Пак премери хиляда, и ме преведе; водата бе до кръста.
5. После премери хиляда, и беше станала река, през която не можах да премина; защото водата беше се издигнала и бе станала вода за плуване, река непроходима.
6. И рече ми: Видя ли сине човешки? Тогава като ме заведе, върна ме към брега на реката.
7. А когато се върнах, ето, при брега на реката твърде много дървета и от двете й страни.
8. Тогава ми рече: Тая вода изтича откъм източната страна, слиза към полето, и се влива в морето; и когато се излее в морето водата му ще се изцери.
9. И всяко одушевено, <с което морето> изобилва, ще живее на всичките места дето би отишла тая пълна река {Еврейски: Тия две реки.}; и там ще има твърде голямо множество риба по причина, че тая вода е дошла там и, че <водите на морето> са се изцерили; понеже дето отиде реката всичко ще живее.
10. И рибари ще стоят край нея от Енгади до Енеглаим, <там> ще простират мрежите си; рибите им ще бъдат твърде много по видовете си, като рибите на голямото море.
11. Но тинестите и блатистите му места няма да се изцерят; ще бъдат предадени на сол.