8. Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.
9. И с куки го туриха в решетка Та го закараха при вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласът му По Израилевите планини.
10. Майка ти с жизненост като твоята, Беше като лоза посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.
11. Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.
12. Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха; Огън ги изяде.
13. А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.
14. И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма <вече> в нея жезъл <достатъчно> як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.