3. а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>,
4. гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;
5. и над него <бяха> херувимите на <Божията> слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.
6. И когато тия неща бяха така приготвени, в първата <част> на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;
7. а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.
8. С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата <част> на скинията,
9. която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено <чист>,
10. <понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.
11. А понеже Христос дойде <като> първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,
12. веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби <за нас> вечно изкупление.