2. Защото беше приготвена скиния, в първата <част> на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която <част> се казва светото място;
3. а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>,
4. гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;
5. и над него <бяха> херувимите на <Божията> слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.
6. И когато тия неща бяха така приготвени, в първата <част> на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;
7. а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.
8. С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата <част> на скинията,
9. която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено <чист>,
10. <понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.
11. А понеже Христос дойде <като> първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,
12. веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби <за нас> вечно изкупление.
13. Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
14. то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
15. Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство <чрез> смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.
16. Защото гдето има завещание, трябва, за <изпълнението му>, да се докаже и смъртта на завещателя.
17. Защото завещанието влиза в сила, <само> гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.