8. но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
9. Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, <нещо>, което води към спасението.
10. Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11. И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
12. да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>.
13. Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
14. "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
15. И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното.