10. Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11. И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
12. да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>.
13. Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
14. "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
15. И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното.
16. Защото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях,
17. <така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
18. така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
19. която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
20. гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.