29. <тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30. Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31. Страшно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.
32. Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
33. кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
34. Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35. И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36. Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37. "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
38. А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
39. Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.