23. нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24. и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25. като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26. Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27. но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;
29. <тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?