19. И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20. през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
21. и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,
22. нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;
23. нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24. и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25. като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26. Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27. но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;
29. <тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30. Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31. Страшно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.