1. Защото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.
2. Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.
3. Но в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.
4. Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
5. Затова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;
6. Всеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.