13. О ти, който живееш край много води, Който изобилваш със съкровища, Краят ти дойде, Границата на сребролюбието ти.
14. Господ на Силите се е клел в Себе Си, <и рекъл>: Непременно ще те напълня с <неприятелски> мъже като със скакалци, Които ще подигнат <боен> вик против тебе.
15. Той е, Който направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.
16. Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.
17. Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.