18. Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно <място>; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.
19. Жителко в Ароир Застани при пътя та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?
20. Моав се посрами, защото е разрушен Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.
21. Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,
22. Девон, Нево и Вет-девлатаим,
23. Кириатаим, Вет-гамул и Вет-меон,
24. Кариот, Восора И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.
25. Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.
26. Опийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.
27. Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш рамената си презрително?
28. Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.
29. Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му И надменността на сърцето му.
30. Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.
31. Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.