15. Защо се завлякоха твоите юнаци? Не устояха защото Господ ги откара.
16. Той накара мнозина да се спъват; Даже паднаха един върху друг; И казваха: Станете да се върнем при людете си И в родната си земя От лютия нож,
17. Те викаха там: Египетският цар Фараон е <празен шум>; Той пропусна определеното време.
18. <Заклевам се в> живота Си, казва Царят, Чието име е Господ на Силите, Че както <един> Тавор между планините и както <един> Кармил при морето, Така непременно ще дойде той.
19. Дъщерьо, която живееш в Египет, Приготви си потребното за плен; Защото Мемфис ще запустее и ще бъде изгорен, <И ще остане> без жител.
20. Египет е <като> прекрасна юница; <Но> погибел иде от север, <да>! иде.
21. И самите му наемници всред него са като тлъсти юнци; Защото и те се върнаха, Побягнаха заедно, не устояха; Понеже денят на бедствието им дойде върху тях, Времето на наказанието им.
22. Гласът му е като <глас> на земя като се хлъзга; Защото излизат със сила, И идат против него със секири Както дървари.
23. Ще изсекат леса му, казва Господ, Ако и да е неизследим; Защото по множество те са повече от скакалците, И са безбройни.
24. Ще се посрами египетската дъщеря; Ще бъде предадена в ръката на северните люде.
25. Господ на Силите, Израилевият Бог, казва: Ето, ще накажа Но-Амон {Т.е., гр. Тиви.}, Да! Фараона и Египет, Боговете му и царете му, Самият Фараон и ония, които уповават на него;
26. И ще ги предам в ръката на ония, които искат живота им, В ръката на вавилонския цар Навуходоносора И в ръката на слугите му; А подир това <Египет> ще бъде населен Както в предишните дни, казва Господ.