19. Тогава първенците рекоха на Варуха: Иди, скрий се ти и Еремия; никой да не знае где сте.
20. После влязоха при царя, (свитъка обаче оставиха в стаята на писача Елисама), и известиха в ушите на царя всички тия думи.
21. И тъй, царят прати Юдия да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писача Елисама. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.
22. А царят седеше в зимния дворец, (<като беше> деветият месец), и пред него имаше жарник с огън.
23. И когато Юдий беше прочел три-четири стълба, <царят> сряза <свитъка> с писарското ножче и хвърли го в огъня на жарника догдето изгоря целият свитък в огъня на жарника.
24. И не се разтрепераха, и не раздраха дрехите си, ни царят, ни един от слугите му, които чуха всички тия думи.