7. Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;
8. Защото отворя ли уста, <не мога да не> викам; <Трябва да> викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става <Причина за> позор и присмех цял ден.
9. Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава <Неговото слово> става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.
10. Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, - <Думат> всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами <в някаква погрешка>, Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.
11. Но Господ е с мене като мощен и страшен <защитник>; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.
12. Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.
13. Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.
14. Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,
15. Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;