17. Но ако не послушате това, Душата ми ще плаче тайно поради гордостта <ви>; И окото ми ще се просълзи горчиво и ще рони сълзи, Защото стадото Господно се завежда в плен.
18. Кажи на царя и на овдовялата царица: Смирете се, седнете ниско, Защото падна главното ви <украшение>, Славната ви корона.
19. Градовете на юг се затвориха, И няма кой да ги отвори; Всички от Юда са закарани в плен, Той цял е заведен в плен.
20. Дигни очите си та виж идещите от север; Где е стадото, което ти се даде, - хубавите твои овце?
21. Какво ще речеш, когато ще постави Приятелите <ти> да началствуват над тебе, Тъй като ти сам си ги научил <да бъдат> против тебе? Не ще ли те хванат болки както на жена, която ражда?
22. Ако ли речеш в сърцето си: Защо ми се случи това? Поради многото ти беззакония дигнаха се полите ти, И петите ти понасят насилие.